visitor tracking Сърцето на славея (разказ) - 5 July 2018 - Blog - ET Neven- Neli Tomova
Wednesday,9:41 PM,18-07-2018
Welcome Guest | RSS

Blog

Main » 2018 » July » 5 » Сърцето на славея (разказ)
11:07 AM
Сърцето на славея (разказ)

  В ръцете си носех кутия във формата на сърце с австрийски шоколадови бонбони, която мои ученици и аз получихме в знак на приятелство от австрийски деца. В онзи момент аз трябваше да се покажа доста приятелски пред бъдещата ми хазайка, която ме бе одобрила като наемателка преди няколко дни. Така щяхме да се разговорим за други страни, за наши моменти с други и непознати хора.
 Тя ме прие в бъдещата ми малка стая, която имаше и остъклен балкон. До прозореца, близо до балкона горяха ароматни свещи.
 - От предишната наемателка са. Никак не обичам свещи - не само че напомнят за смъртта, но онази предишната като че ли бе някаква сектантка и си палеше. Успокоявали я, казваше. Сега гледам да догорят докрай. Грехота е да се хвърля.
 Погледнах стаята и си казах, че да ида да живея на другия край на София и то на квартира ме кара да гледам на къщата на баба ми като на палат. В къщата на баба ми обзавеждането е по-добро, защото и тя мислеше, че не е хубаво да се хвърля, но не чакаше мебелите съвсем да заплачат за подновяване или поправка. Но хазайката дори бе по-млада от баба ми, а бързаше да ме огледа критично - коя е по-голяма софиянка: аз или тя. Като че ли мерехме аристократичните потекла, а, повярвайте ми, в това някой да се е родил в София няма нищо аристократично.
 Предложих да започнем ядене на бонбони заедно.
 - Чакай да видя дали има някакви ядки в тях. Имам гастрит и ядки не трябва да ям. Ще прочета какво има в тях на гърба на кутията.
 Казах й, че е написано на друг език. Всъщност имаше и на английски и тръгнах да чета и превеждам. Не се захванах с немското описание, защото немският ми не бе много добър. А тя задърпа кутията и зачете на чист английски.
 "Какви ли небивалици ти поднася животът" - помислих си. "Хазайка с вехти мебели, но със съвременен и гладък английски."
 - Ученето на английски и италиански бяха задължителни за мен. Оперна певица съм и макар и на възраст, още пея, но в клуб на пенсионери. А и защо ли ми е да пея изящно в опера? Колко пъти съм играла умиращата Виолета в "Ла Травиата". На всичко отгоре така се и казвам. Но не съм трагична натура. А и "паднала жена" не съм била, каквото значи заглавието на италиански.
 - Имала сте изпълнен живот, а и малко напрегнат. Пътувахте ли, когато работехте в операта?
 - Много пъти и в чужбина: по концери и фестивали. Навремето не можеше да се пътува просто така, всичко се описваше предварително, за знание на "Държавна сигурност". Никога не съм се оплаквала от такова следене - та аз никога не съм искала да забегна. Мисля, че и на повечето момичета от състава ми не им се искаше - къде ти без дом и родители! Но се случваше някой и друг любовен романс с чужденец. Добре е когато той е основан на играта ти като актьор/актриса и нищо повече. Не като случая с моя колежка и един австриец.
 Мислех, че ще слушам дълга и украсена история и реших да я помоля да ми я разкаже по-късно.
 ----Следва продължение.

Views: 8 | Added by: HR_Specialist | Rating: 0.0/0
Total comments: 0
Name *:
Email *:
Code *:

Login form

Search

Calendar

«  July 2018  »
SuMoTuWeThFrSa
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031

Our poll

Къде ще прекарате лятото?

Total of answers: 12

Statistics


Total online: 1
Guests: 1
Users: 0