visitor tracking Мексико - шоколад и култура - 5 August 2016 - Blog - ET Neven- Neli Tomova
Saturday,10:19 AM,24-02-2018
Welcome Guest | RSS

Blog

Main » 2016 » August » 5 » Мексико - шоколад и култура
6:35 PM
Мексико - шоколад и култура

​ Когато Ви се случи да сте в САЩ, не изключвайте възможността да посетите невероятното Мексико. Неговата природа и култура ще Ви накара да сте благодарни, че сте го избрали. Там ще видите растението столетник, от което се прави текила, чието наименование е легално само за произведения алкохол от син столетник в мексиканския щат Халиско. Но за да идете в Мексико от САЩ не Ви е нужен полет и много чакане. От пограничните щати на САЩ можете да вземете мексикански или американски автобус (за предпочитане "Грейхаунд"), които имат по-ниски цени за запазен по Интернет билет). Цените са често по-ниски от в България за тези големи разстояния, а мексиканските автобуси са с тоалетни - отделно за мъже и за жени. Удобството ще Ви накара да забравите за дългия път например от Далас до Монтерей. В северните части на страната ще видите не само типичните кактуси "Нопал", чиито плодове с дребни семки се ядат заедно със семките, а кактусовите им листа стават за омлет или като заместител на киселеца в боба, но ще видите и много палми, сред които и видът, даващ фурми. Там са полупустините с хора, които имат вода вкъщи благодарение на помпи, които напомнят за присъствието си с монотонния си шум при пускане на водата. В тези полупустини се отглеждат памук, има мини, а водата, както и в цялата страна е негодна за пиене. Населението си купува пречистена, която дори не е минерална, вода. Двадесет литра вода за пиене струват 2 лева, но може да се намери както много по-евтино, така и по-скъпо. Отбиваме се в град Тореон в щата Коаиля, където има статуя на Исус Христос, копираща тази в Бразилия, а на същия хълм има и копие на Витлеем. Там на хълма виждаме кактуси и града като някакъв мравуняк. Разглеждаме Музея на металите в подножието. До един малко неугледен от горещината и всякаква стока пазар, наречен "Алианса", виждаме Музей-къща, която е кацнала на една скала и прилича на уютна стара резиденция, която се оказва, че принадлежала на американска фамилия дошла малко преди Мексиканската революция, за да търгува с памук и с други продукти. Тази град, който на възраст няма и 110 години, е бил база на революционерите от началото на 20-ти век, които се противопоставят на невероятното социално неравенство и тежък труд на мнозинството в хасиендите на богаташите. Социалното неравенство е нещо неизбежно, особено в такъв климат и в днешно време, когато например високите технологии са сектор с високо заплащане, а други се издържат трудно. Но мексиканското правителство сериозно се заема срещу оскотяването на хората - предлага много безплатни представления със знаменитости от цял свят. Човек трудно може да си представи ангажирането и заплащане на чужди артисти и безплатна храна на коктейли за всички хора, ако не види това, особено на фестивала "Хулио Тори" в Тореон или многобройните безплатни кинопрожекции всяка седмица в музей "Ароцена", който е и богат на изкуство и е безплатен за всички всяка неделя. Тореон се намира на граница с друг щат - наречен Дуранго. Заедно с градове и от другия щат образуват регион, наречен Лагуна, чието име е малко странно на фона на пресъхваща за дълго време река. Вижте и Регионалния музей в Тореон - има експонати от индианското творчество, между които и малък кристален череп. Вечер изморени от посещение на музеи отиваме на хотел. Избираме си евтин и не от Интернет, а на място - близо до музей "Ароцена". Цената е впечетляващо добра - 16 лв. за двама с вътрешна тоалетна, понякога се вдигала до 19 лв., но в евтиния и не от висока класа хотел се чувстваме добре в петък, когато дочуваме уличните мариачи, които сладко пеят на Пласа де Армас. На централния площад - малко по-далече, често сме на концерти, но е добре, че се провеждат вечер, че там през деня е горещ ад без сянка от дърво. Малко разочаровани от комарите и опитали средство като апарат с отрова на електричество, се спираме на спирала с тамян от супермаркет, която палим всеки ден. Така се предпазваме от тигровите комари, носители на "екзотични" вируси. Денем пък ядем евтини гордитас и бурритос от малкия пазар между музей "Ароцена" и Музей на железничарите - с вход свободен винаги. Отидохме и в Планетариума, в чиято градина отвън е с пищни американски жълти храсти, чиито цветчета са привлекателни за малки колибри. Тези птичета са в ярки цветове само при ярко слънце, защото в перата им няма пигмент - те просто отразяват светлината. Чуруликат тихичко и лакомо пият нектар.

 Ето че се наситихме на Тореон и се отправяме към град Сакатекас от едноименния щат. Там ще видим картини на Пабло Пикасо, малко по-малко колибри около цъфнали растения юка, а ще опитаме и за първи път шоколада, в който няма нито лецитин (соева или слънчогледова смеска), нито мляко. Той е най-приятният вкусен и мек шоколад, който може да се купи за 2 лв. или 2,50 лв. най-вероятно 150-200 гр. Захар, канела и какао със собствената му мазнина те отнасят в сладкото изкушение на индианците. Чоколате де метате - така се казва - има вкус и мекота, подобни на бонбоните "Лакта" от някога (сега известни като "Млечни бонбони"), но с вкус на какао, защото мляко в този шоколад няма.

Следва продължение ...

Views: 327 | Added by: HR_Specialist | Rating: 0.0/0
Total comments: 0
Name *:
Email *:
Code *:

Login form

Search

Calendar

«  August 2016  »
SuMoTuWeThFrSa
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031

Our poll

Къде ще прекарате лятото?

Total of answers: 12

Statistics


Total online: 1
Guests: 1
Users: 0